Реферат възникване, определение и функции 9
|
Скачать 1.99 Mb.
|
|
кументите показват, че броят на елементите не надхвърля десет. За точното и бързо получаване на информация традиционни^ те реферати вече се изместват от структурните, построени въз основа на използването на отделни "подрубрики", разположел ни в определена последователност (например изходно положе^ ние, цел, метод, резултати, изводи). Такива реферати обикнове- но дават повече информация и се отличавате по-високи качест- ва, облекчават възприемането на информацията и се приемат добре от читателите. Освен това структурираните реферати допринасят съществено за простотата при търсенето на инфор- мацията. При тези реферати намаляват редица недостатъци от рода на неправилно употребени глаголни времена, неправилни логически построения и пр. Структурните елементи в реферата следва да произтичат логически едно от друго при достатъчно добра връзка между тях и при правилно използване на време- ната, пасивния залог, замяна на придатъчни изречения, въвеж- дани с който, която, които, на причастия и др. (Hartley, 1966, 1996). Тези и други недостатъци могат да се избегнат, като се спазват основните функции на реферата (вж т. 1.4). 3.3 Примерни типови схеми за построяване на рефе- рати Представени са две примерни типови схеми за построяване на реферати на документи, които се отнасят за теоретична рабо- та и за изделие. 70 Реферат за теоретична работа Целесъобразно е схемата да съдържа:
10. Документи, в които подробно са отразени резултатите от извършената работа (отчети, конструкторска документация, стандарти, адрес на организацията, която ги съхранява). Реферат на изделие:
71 10. Документа, в които подробно са отразени резултатите сп- работата. 3.4 Обем на реферата Досега няма единно мнение по отношение на обема на рефе- рата. По въпроса за регламентирането на обема на реферата са се водили остри дискусии. Противниците на стандартизиране- то на обема на реферата смятат, че творческият характер на про- цеса на реферирането и определената зависимост между обема на реферата и реферирания документ не могат да бъдат "затво- рени"' в определени рамки. Американските специалисти в об- ластта на информационната дейност смятат, че едва ли е необ- ходимо да се определя пределна или средна норма за обема на реферата, ако в него се използват всички средства за формална компресия. Заставайки на позициите, че реферирането е твор- чески процес, те въпреки всичко предлагат възможна степен на компресия, която по тяхно мнение съставлява 0.1 до 0.05 от обе- ма на оригинала. Това означава, че реферат на статия от 2 хиля- ди думи не трябва да превишава 100-200 думи. Независимо от различните гледни точки в инструкциите за рефериране и редактиране към различните реферативни изда- ния се срещат указания за желан обем на реферата. Съществува обаче доста голямо разнообразие в тези количествени препоръ- ки - от 100 до 1500 думи. В Biological abstracts например се препоръчва рефератът да съставлява 3 % от обема на реферира- ната статия или средно 150-200 думи. Краткият реферата от 80- 100 думи се смята удобен за бързия преглед на документа. Приз- нава се, че реферат от 400-500 думи е по-информативен. В РЖ ВИНИТИ е прието, че обемът на реферата не трябва да зависи непосредствено от обема на реферирания документ, а да се оп- ределя от значимостта на съдържащата се в него информация и от степента на нейната достъпност до потребителя. Обемът на реферата, без да има строго определена количест- 72 вена характеристика, често се разглежда като резултат от влия- нието на съществени фактори: вида на реферирания документ, неговата достъпност, езика на оригинала, целевото предназначе- ние, мястото на публикуване, областта на знанието, към която се отнася първичния документ, и др. (Черный, 1998). Обемът на ре- ферата е в зависимост от съдържанието на документа, от научната му стойност, от неговото практическо значение и др. Въпреки горепосоченото американски автори са преценили, че средният обем на реферата е целесъобразно да бъде около 850 печатни знака, а пределният - от 1200, или 130-180 думи (Hartley, 1998). Средният обем на рефератите в печатни знаци условно може да се определи по следния начин:
>• за разширени реферати - 2300 печатни знака или 40 реда, т. е. за реферати на документи с голям обем или на такива, чий- то характер изисква по-подробно изложение на съдържанието, какъвто е "Експрес информация"; > авторефератите към дисертациите са с обем до 40 страници; > издания по обществени науки - рефератите не се лимитират. Трябва да отбележим, че авторефератите на дисертациите са особена, специфична разновидност и не представляват рефера- ти в разглеждания смисъл (ISO 214:2004). За оформянето на рефератите в България действа БДС (ISO 214:2004) "Реферати на публикации и документация", който е хармонизиран със съответния международен стандарт. Наблюденията показват, че ако обемът на реферата е в грани- ците на 10-15% или средно 1/8 от обема на първичния доку- мент, такъв реферат съдържа достатъчно пълна информация и потребителят може да се ограничи само с четенето на реферата, без да прибягва до първичния документ. 73 щж HBP Обемът на реферата, както и методологическите принципи нЩ реферирането, са различни в обществените, хуманитарните)! естествените и техническите науки. Една от причините е, че ф естествените и техническите науки основните канали за инфор|! мация са статиите от списанията и описанията на изобретени?! ята, а в обществените и хуманитарните науки съществена po играят монографиите и сборниците. Това от своя страна дава^ отражение и върху принципите на рефериране и върху обема на| рефератите. Докато в естествените и техническите науки рефе- \ ратът в минимална степен отразява възгледите на автора и осо\: бено на референта, в обществените науки рефератът непремен-!? но съдържа тяхното изложение. Затова в обществените науки се използват предимно разширени реферати с по-голям обем. 3.5 Методи за отстраняване на излишната информа- ция в реферата Основната комуникативна функция на реферата е пълно, обек- тивно и максимално свито да предаде съдържанието на пър^ вичния документ. Максималната семантична наситеност на тек- ста на реферата и пределната краткост на изложението са осо- бено важни изисквания при съставянето на рефератите. Пора- ди това е необходимо да се обърне сериозно внимание на проб- лемите, свързани с отстраняването на семантичния и езиковия излишък (semantic and linguistic redundancy) в текста на рефе- рата. Семантичният излишък се изразява в повторение на се- мантично адекватни лексически елементи на езика. Езиковият излишък се характеризира с употребата на лексически единици и синтактически конструкции с голяма противоположност и сложни граматически структури. Главната причина за синтактичния излишък на сложно под- чинените изречения с придадени допълнения е употребата на думи със загубено или отслабнало значение. Отстраняването му може да се постигне чрез подходящо редактиране на текста. 74 Видове излишък на реферативни текстове и методи за отстраняването му Таблица 5 75 Примери за различните видове излишък и отстраняването му са показани в таблица 5. Друга причина за синтактичния излишък с употребата на не- информативни думи. В научните комуникации средствата, слу- жещи само за установяване на контакт с цел да се заинтересува адресатът, явно са излишни. Употребата на експресивни лекси- чески средства освен че са излишък, съсредоточават внимание- то на потребителя върху фрагменти, чиято важност по своему е оценена от референта и по такъв начин тези фрагменти се наби- ват в очите на адресата на комуникативния процес. Една от най-разпространените форми на лексически излишък в текстовете на рефератите е свързана с употребата на общи родови понятия. Обектът, описван в текста, се включва в няка- къв общ клас, който не съдържа неговите специфични свойст- ва. Такова включване не носи никаква допълнителна информа- ция. Такива родови понятия, които се срещат често, са проб- лем, процес, степен, направление. Степента на излишък в текста на реферата служи като един от показателите за комплексна оценка на качествата му (формула 20). За неговото пресмятане могат да се използват следните за- висимости: а) за определяне на синтактичния излишък: Р-К Ис= 100%, (20) Р където Ис - синтактичният излишък на текста в %, Р - общият брой изречения в текста, К - брой прости изречения. б) за определяне на лексических излишък: Н Ил = 100%, (21) О където Ил - лексически излишък на текста в %, Н - брой излишни лексически единици, О - общ брой лексически единици в текста. Отстраняването на излишъка не само нормализира езика на реферата, но позволява да се повиши плътността на набора в реферативните издания. 76 77 Глава 4 СТАНДАРТИЗИРАНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ И ОФОРМЯНЕТО НА РЕФЕРАТА Стандартизираните изисквания към рефератите са едно средствата за повишаване информативността на реферат; унифициране на структурата и оформянето им. Стандартизирането на изискванията към съдържателната ча на реферата, правилата и методите на рефериране осигуря необходимото качество на рефератите. При стандартизирането се игнорира спецификата на разви- тието на конкретния проблем и особеностите на реалните обек- ти, описани в първичния документ, тъй като целта на реферата е да се запознаят читателите с наличната информация. Разно- образието на разглежданите в документите проблеми и обекти е голямо и не е необходимо те да бъдат уеднаквявани. Оттук неиз- бежно се стига до съществуването на различни видове рефера- ти (International, 214:1976). От друга страна, изучаването на кон- кретните обекти с цел разкриване на най-информативните техни характеристики и получаване на съответствие в най-го- ляма степен между реферата и първичния документ е изисква- не, което се постига с метода на фасетния анализ (Реферирова- ние, 1982). Положителната страна на този метод е, че той поз- волява да се отрази не само основният обект на изследване, но и различните му функционални характеристики. В резултат на фасетния анализ става подбор и подреждане на информацион- ните елементи от съдържанието на реферата. Конкретни задължителни изисквания има както към заглавната, така и към съдържателната и справочната част на реферата. 4.1 Изисквания към заглавната част В рамките на заглавната част на реферата могат да се предя- 78 вят изисквания поотделно към елементите, които тя съдържа. Така например основните изисквания към заглавието се свеж- дат до осигуряване на съответствие със съдържанието или с главната идея на първичния документ. Заглавието да е лаконич- но, да притежава възможната максимална информативност, се- мантична точност, простота и яснота. С необходимите семан- тични и прагматични качества то трябва да привлича внимани- ето на потребителите и заедно с това да осигурява възможност за ръчно и автоматизирано търсене на първичните документи. Необходимата семантичнд точност и информативност се постигат за сметка на строг подбор на ключови термини, адекватни на съ- държанието на първичния документ, свързани помежду си в съот- ветен контекст. Например в заглавието "Статистическо изследва- не на ядрото от списания за комплектуване на библиотечните фон- дове" са показани три основни аспекта - предмет на изследване, методите на изследване и неговото предназначение. Заглавието също така може да включват няколко аспекта на съдържанието, свързани с предмета на изследване и отнасящи се или до начините за получаване на резултат, или до самия резултат. Резултатите от направени количествени анализи на заглавия на първични документи в редица научни области показват, че само около 50 % от тях отразяват основното смислово съдър- жание на документа. Практиката показва, че основната гледна точка на потребите- ля по отношение на заглавието е, че то трябва да изпълнява преди всичко сигнална и информативна функции. По данни на американски изследователи в заглавието на до- кументите се съдържат от 1 до 11 думи, в това число средно 4,83 значими думи, което представлява 15 % от общия брой значими думи в информативния реферат и 18 % в индикативния реферат (Caras, 1968). Средният брой думи в заглавието може да се определи като "числово ядро'-: По данни на посочените учени средният брой 79 думи в "числовото ядро" на статия е равен на 6, в дисертация - на 7, в отчет за НИР - на 9. С други думи - приема се, че сред. ният брой значими д\ми в статиите е равен на 4, в дисертации- те - на 4, а в отчетите за НИР - на 5. Размерът на словесния обем на заглавието зависи главно от вида на първичния доку- мент, от областта на знанието, от езика на текста. Ако рефератът се съставя на език, различен от езика на рефе- рирания документ, заглавието на реферата се съставя задължи- телно и на езика на реферата. Ако реферираният документ е на английски език, а рефератът се съставя на български език, и заглавието на реферата трябва да се напише на български език. Рефератът може да има заглавие, различно от заглавието на ре- ферирания документ. Допуска се да се състави ново заглавие на реферата, ако заглавието на документа не отразява добре неговото съдържание. Новото заглавие трябва да осигурява по-ефективно търсене на документа при ползване на реферативните издания и реферативните бази данни. При съставяне на ново заглавие на реферата то трябва да съдържа предимно ключови думи, които ясно и точно да отразяват съдържанието на документа. Като правило заглавната част на реферата трябва да започва със заглавието, а след него да се отразяват останалите елементи от библиографското описание [bibliographic description, entry) на реферирания документ. Възможни са два варианта: 1. Ако реферираният документ е публикуван на български език и неговото заглавие се използва като заглавие на реферата, това заглавие се изпуска в библиографското описание, т. е. то се по- явява само един път, и то като заглавие на реферата по следна- та схема: | Заглавие на реферата. Автор. Библиографско описание без заглавието на реферата Пример: Библиографията - обект на интерес п предмет на познанието / |
Похожие:
 |
Реферат представляет собой сжатое логическое изложение содержания Задача реферата – изложение основных идей, содержащихся в конспектируемых книгах или статьях. Реферат не предполагает самостоятельного... |
 |
Учебный план «Психология делового общения и этикет» Цель: повышение квалификации Определение понятия «общение», его содержание, цели, виды, стороны и функции. Стили общения |
|
Тема 3: «Основные функции самоменеджмента: формулирование и постановка... Определение приоритетов, составление распорядка дня и организация трудового процесса, самоконтроль и корректировка целей 9 |
|
Реферат на тему «Доход и прибыль» Это определение является полным, поскольку не включает в число доходополучателей тех, кто уже или ещё не может участвовать в экономической... |
|
Реферат как целостное научное произведение можно выстроить только... Конечно, написать исследовательский, творческий реферат – дело непростое. Чтобы с ним справиться, необходимо консультироваться с... |
|
Вопросы и задания: Дайте теоретическое определение следующих понятий Дайте теоретическое определение следующих понятий: сатира, памфлет, карикатура, юмор, ирония, сарказм, абсурд, гротеск, фантасмагория,... |
|
Нарушения мочеиспускания Нарушение функции внутренних органов может... Нарушение функции внутренних органов может быть проявлением патологических изменений в нервной системе, однако значение нервной регуляции... |
|
План Проведения осенней экскурсии «Золотая осень» От 14 октября 2013года.... География и биология фенологические наблюдения за природой, определение азимута предметов на местности, определение сторон горизонта... |
|
2013 Синтаксический строй души – или сознающая себя душа (Заметки... Бориса Пастернака «Определение души») // «Объятые в тысячу охватов». Сборник материалов, посвященный памяти Евгения Борисовича Пастернака... |
|
Заболевания, поражающие лицевую часть, язык, пищевод, гортань и ухо... Нарушения cn VIII (вестибулярного нерва) обсуждаются в главе 8, а нарушения черепно-мозговых нервов, иннервирующих ухо и глаз, описаны... |