Реферат възникване, определение и функции 9
|
Скачать 1.99 Mb.
|
|
I=N/D, (1) където N - брой на елементите в съдържанието на реферата, единици; D - брой на елементите в съдържанието на първичния документ. Както знаем, процесът на създаване на реферата се съпровож- да от съкращаване на обема на първичния документ. Показате- лят за съкращаване на обема - коефициент на свиване С, се изчислява от съотношението С= P/L, (2) където Р - дължината на реферата в думи, а L - дължината на първичния документ в думи. Информативността на реферата като мярка за предаване на адекватността на съдържанието на първичния документ пред- полага едновременно и съкращаване на обема на първичния документ. Съдържателната структура на реферата е правомер- но да се оценява с два показателя - информативност и степен на свиване. Взаимовръзката на тези параметри се изразява чрез показателя относителна информативност 34 G=I/C . (3) При използването на този показател следва да се има пред- вид, че съкращаването на текста е регламентирано от структур- ните особености на езика. Същността на съдържанието на ка- къвто и да е първичен документ без загуба на информация се предава при условие, че коефициентът на свиване се намира в диапазона 0.2 d" С d"l. При I = 0,7 съдържанието на реферата се състои от седем еле- мента на първичния документ от фактически десет, а С = 0,15 означава, че обемът на всичките седем предавани елемента на съдържанието е съкратен до 15 %. Реферат с относителна ин- формативност G = 4,66 теоретически престава да изпълнява функциите на реферат и преминава в групата на анотациите. При I = 1,0, а С = 0.3 се смята, че рефератът притежава пределна информативност и достатъчно обстоятелствено предава същност- та на съдържанието на първичния документ. В таблица 2 е показан типов модел на семантична структура на документ. 35 Таблица 2 Типов модел на семантична структура на документ Относителната информативной" (I) на вторичния документ се изчислява по формулата (4) където К - тегловен коефициент; d- брой на елементите от I група, отразени във вторич- ния документ; D{ — брой на елементите от II група на първичния документ. Информативността като мярка за оценка на съдържанието на документа не отчита факторите, влияещи върху възприемането на текста от потребителя. Достъпността и разбираемостта на текста се оценяват чрез комплексното понятие чептвност. Това понятие се разглежда от позициите на два основни аспекта - структурен (формат на текста, тип на шрифтовете, графики и т. н.) и езиков (интерес у читателя към текста в зависимост от стила на изложението, речниковия запас и други лингвистични особености). Методите за оценка на четивността се базират най- вече върху езиковия аспект на изследване. Оценката на четив- ността от позициите на структурния аспект носи доста индиви- дуален характер. В основата на методите обикновено стоят фак- тори като речников състав, структура на изреченията и насите- ност на текста. 2.3 Методи за рефериране на документи Необходимостта от висококвалифициран подход към подго- товката на рефератите е отчетена още от М. В. Ломоносов, кой- то отбелязва, че "който се наема да съобщава на публиката съ- държанието на новите съчинения е длъжен да се съобрази със своите сили, защото той се захваща с тежък труд и доста сло- 36 жен чиято цел е не в това да предава известни и общи истини, а да умее да обхваща новото и същественото в съчиненията, принадлежащи на хора, понякога и много гениални" (Михай- лов, 1976). С тези думи най-точно се показва необходимостта от възникването на специална наука за реферирането. Рефсристиката като наука за реферирането възниква в среда- та на 50 години на XX в. във връзка с въвеждането на автомати- зацията и ЕИТ в редица дейности, включително и в аналитико- синтетичното преработване на документите. Реферистиката се отнася до методите за съставяне на реферати на дадени тексто- ве и като всяка наука има за предмет на своето изследване опре- делени аспекти от материалния свят (Стяжкин, 1972). При съставянето на реферата се сблъскваме с два процеса - опростяване и съкращаване. Значимостта на фразите след из- вършването на двата процеса може да се оцени по формулата [Т*(р)]1 Р(р) = , (5) Q където Р - статистическо тегло на изреченията р; Т* (р) - брой значими термини в р; Q - символ, показващ общия брой думи в този фраг- мент, който включва значимите термини. Реферистиката може да се разглежда като фрагмент от теори- ята за опростяване структурата на научните знания. Самият процес на конструиране на ново знание с неговата растяща слож- ност и увеличаващ се обем води до задачата за намиране на ефективни начини за съкращаване на научните текстове. Към това съкращаване е целесъобразно да се предявяват следните изисквания:
37 ш Разработването на методи за съкращаване на текста зависи d определената структура на текста и от критериите за оценка н| сложността на тази структура. Структурата на текста може дг се разбира или традиционно като съвкупност от всички отно шения между неговите основни елементи, или като инвариан тен аспект, който съответства на съдържанието на текста. Съществуват два основни начина за предаване съдържанието на оригиналния текст, които се различават по степента на тек- стовата близост до оригинала: интерпретация и извлечение.. Обикновено в реферирането се използват и двата начина. В ан- глоезичните страни се различават abstract - реферат върху осно- вата на обобщено представяне на информацията, и extract - ре- ферат, съставен от извлечения от текста на първоизточника. За рефериране се прилагат и са най-известни следните два метода - аспектно рефериране и фасетен анализ. 2.3.1 Аспектно рефериране За да се създаде формат на текста на реферата е необходимо да се разкрият основните класове от елементите на данните и начините за тяхното изразяване. Традиционната технология за подготовка на рефератите не осигурява такава възможност, по- неже се основава на инструкции, отчитащи само съдържанието на документа. Затова се налага да се използват формализирани подходи при реферирането на док\тчентите. Такъв подход се основава на следното положение: информацията, съдържаща се във всеки документ от определен масив, е описание на съвкуп- ности от абстрактни предмети, намиращи се в някаква връзка помежду си. Съществува някаква схема на смислови аспекти, характерни за даден масив, и представляваща нещо като обоб- щен документ. Възможно е обективно разграничаване на таки- ва аспекти за определен масив и разбиване на данните от доку- мента на аспекти (Cremmins, 1982). Важен методически начин за анализ и типизация на структу- 38 рата на научни статии е категоризацията на обектите и типиза- цията на ситуациите в обектите от по-висок логически тип. За- това рефератът се разглежда като резултат от конкретна реали- зация на определена схема на съдържанието на документа. В текста на всеки реферат се открояват фрагменти, описващи пред- мета на изследване, и някои аспекти като описание, област на приложение, предназначение, резултати, изводи и препоръки. Списъкът на аспектите, получили отражение в текста, са схема на неговото съдържание. По-долу е представен примерен спи- сък на най-често срещаните смислови аспекти на реферата (Ав- деев, 1974):
Ще покажем това със следните примери, в които с цифри в скоби са посочени съответните смислови аспекти. 1) Пример за анализ на текста на реферат на описание на изоб- ретение Дозаторио устройство (хлораторсп апарат) (Примерът е взет от "Бюлетин на Патентното ведомство на Република България") Предложено е дозаторно устройство под формата на хлораторен апа- рат (1). Апаратът намира приложение (4) при обеззаразяване на води за питейни н)жци при напорни и гравитачни водопроводи с малки дебити (3). С устройството се опростява, осигурява и обезопасява ек- сплоатацията при обеззаразяване на водите и се опростява изработ- ката на хлораторен апарат (9). Устройството включва съд за обезза- 39 разяващ разтвор с капак и найлонов чувал и устройства за отвеждане на обеззаразявания разтвор, за наливаие и подаване на свежа вода, които съдържат щуцери, бленда, холендър и затварящи органи (5). Целта на щуцерите и блендата е да се усъвършенства досегашното устройство (6). 2) Пример за анализ на текст на реферат на статия Използване на сне re\iai а па предметите рубрики в Конгресната библиотека на САЩ: реални факти. Use of the LCSH system: Realities./ Conneii Tshera // Cat.& Classif.Quart. 1996,23,N=b p. 73- 98 (англ.) Изучава се въпросът за това дали вузовските библиотеки в САЩ следят за измененията в системата на предметните рубрики на Конг- ресната библиотека (1). Анализът на използването на 15 предметни рубрики в 50 каталога на вузовските библиотеки, достъпни в интерак- тивен режим по Интернет, показва (2). че библиотеките не упражня- ват систематичен контрол за правилността на предметните елементи в библиографските записи и не използват в своите каталози позовава- ния за погазване на връзката с други рубрики или забележки за обема на съдържанието (4). Тези данни се обсъждат от гледна точка на ефек- тивността на библиотеките, системите на рубриките като цяло. ефек- тивността на различни видове изменения в рубриките и ефективност- та на работата с трите широко използвани интерактивни каталози - DRA. INNOPAC и NOTIS (3). Като цяло резултатите погазват разоча- рование - вузовските библиотеки, предоставящи свои каталози за из- ползване по Интернет, недостатъчно добре отчитат измененията в по- сочената система на предметните рубрики (И). Откритите факти мо- гат да служат като частично обяснение за надигащото се в последно време разочарование от ефективността на предметните каталози (10). Табл. 10. прил. 2. библ.12. Е.К. Обикновено аспектите на типовите структури на рефератите, направени по аспектния метод, могат да се обединят в следните съкратени групи:
40
Отделните смислови аспекти на реферата могат да бъдат ха- рактеризирани по следния начин: Предметът на изследване е най-важната характеристика на съ- държанието на документа. Toii се представя като конкретен обект в съвкупността с всички негови признаци и характеристики. Този аспект е задължителен за всички текстове на документи: статии, описания на изобретения, монографии. Той на всяка цена следва да се открои в заглавието на документа, за да оси- гури подбор и класификация на документите по предмет на из- следване. Страната, от която се разглежда предметът на изследване. В рефератите на статиите с изследователски, теоретичен характер предметът на изследване не се разглежда изцяло, а само с една от неговите страни. Разглеждането на предмета на изследване от някаква страна съставлява съдържанието на този аспект. Предназначение на предмета на изследване представлява из- реждане на функционалните възможности на описвания обект. Област на приложение. Тук се описват функциите, които предметът може да изпълнява. Описание на предмета на изследване се състои от фрагменти от текста на реферата, описващи принципа на действие, конст- рукцията или технологията. Целесъобразно е този аспект да се раздроби на по-детайлни аспекти за по-доброто възприемане на реферата. Известни отпреди предмети на изследване е задължителна част най-вече към авторските свидетелства и патентите, както и за статии, предлагащи нови или усъвършенствани предмети. Описание на известни вече подобни или аналогични предме- ти. Съдържанието на този аспект е описание на признаците, характеризиращи аналози или прототипи, или известни вече елементи на дадения предмет. Този аспект е задължителна част в патентите. 41 •7 ' i форматът на реферата при описание на изобретение към па- тент или статия с описателен характер има следния вид: Недостатъци на предмета на изследване. Тук се изброяват конкретните недостатъци или бели полета (пропуски) в конст- рукцията или функционалните възможности на предмета. И този аспект е задължителна част в патентите. Предимства на предмета на изследване е ефектът, получен в резултат от изобретение, от теоретическа или експериментална работа. Реализация на предимствата се среща само в текстовете на ре- ферати, съдържащи аспекта "предимства". Това означава нови- те, отличителните признаци на предмета на изследване да се доба- вят към вече известните за постигане на целта на изследването. Изводи, препоръки, примери, резултати. Те включват предим- но сведения за резултатите от извършена работа и примери за прилагането на предмета на изследването. Текстовата част на реферата може да се представи във вид на формат от множество полета, имащи свой, присъщ само на оп- ределено поле смислов определител. Всяко поле е описание на аспект от съдържанието, характерно за реферата. Смисловият определител определя съдържанието на дадения аспект и може да се изрази чрез подходящи граматични средства. Форматът на ста- тия с изследователски характер изглежда по следния начин: Използването на аспектни полета и смислови определители при съставянето на реферати позволява да се увеличи точност- та им и да се съкрати времето на търсене. |
Похожие:
 |
Реферат представляет собой сжатое логическое изложение содержания Задача реферата – изложение основных идей, содержащихся в конспектируемых книгах или статьях. Реферат не предполагает самостоятельного... |
 |
Учебный план «Психология делового общения и этикет» Цель: повышение квалификации Определение понятия «общение», его содержание, цели, виды, стороны и функции. Стили общения |
|
Тема 3: «Основные функции самоменеджмента: формулирование и постановка... Определение приоритетов, составление распорядка дня и организация трудового процесса, самоконтроль и корректировка целей 9 |
|
Реферат на тему «Доход и прибыль» Это определение является полным, поскольку не включает в число доходополучателей тех, кто уже или ещё не может участвовать в экономической... |
|
Реферат как целостное научное произведение можно выстроить только... Конечно, написать исследовательский, творческий реферат – дело непростое. Чтобы с ним справиться, необходимо консультироваться с... |
|
Вопросы и задания: Дайте теоретическое определение следующих понятий Дайте теоретическое определение следующих понятий: сатира, памфлет, карикатура, юмор, ирония, сарказм, абсурд, гротеск, фантасмагория,... |
|
Нарушения мочеиспускания Нарушение функции внутренних органов может... Нарушение функции внутренних органов может быть проявлением патологических изменений в нервной системе, однако значение нервной регуляции... |
|
План Проведения осенней экскурсии «Золотая осень» От 14 октября 2013года.... География и биология фенологические наблюдения за природой, определение азимута предметов на местности, определение сторон горизонта... |
|
2013 Синтаксический строй души – или сознающая себя душа (Заметки... Бориса Пастернака «Определение души») // «Объятые в тысячу охватов». Сборник материалов, посвященный памяти Евгения Борисовича Пастернака... |
|
Заболевания, поражающие лицевую часть, язык, пищевод, гортань и ухо... Нарушения cn VIII (вестибулярного нерва) обсуждаются в главе 8, а нарушения черепно-мозговых нервов, иннервирующих ухо и глаз, описаны... |