Реферат възникване, определение и функции 9




НазваниеРеферат възникване, определение и функции 9
страница1/14
Дата публикации15.06.2014
Размер1.99 Mb.
ТипРеферат
literature-edu.ru > Рефераты > Реферат
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
The history, the reasons and the fundamental trends of the development
of abstracting are studied. The methods of abstracting, the standardization
and the tvpification of the abstracts, the abstracts of some documents and
the automatic abstracting are examined and given. The requirements of
the structure and the component; of the abstracts are shown too. The
possibilities of the abstracts and their use in the scientific activities are
examined. The book is recommended lo the students, post-graduate
workers, library' information specialists, scientists,'

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 7

Глава 1

Реферат - възникване, определение и функции 9

  1. П'х'дооставки за възникване и развитие на реферирането 9

  2. Възникване на реферата 11

  3. Определение на noi штието "реферат" 16

  4. Функции на реферата 18

Глава 2

Реферирането - творчески процес на преработване

на информацията. Процедури по съставиш* на реферата 25

  1. Реферирането като творчески процес 25

  2. Процедури по съставяне на реферата 28

  3. Методи за рефериране на документи 36




  1. Аспектно рефериране 38

  2. Метод, основан на фасетния анализ на текста 43

  3. Метод на формализирано рефериране с използване

на словесни клишета (маркери) 45

2.3.4 Информациоино-класификационен метод на рефериране 47

  1. Езикови особености, характерни за реферата 54

  2. Съдържателни и композиционни особености на реферата 54

Глава 3

Рефератът- съкратено изложение на съдържанието на документа и не-
гов информационен модел. Структура на реферата - заглавна, рефера-
тинна и справочна част 61

  1. Рефератът - информационен модел i ia първичния документ. 61

  2. Структура на реферата 64

  3. Примерни типови схеми за построяване на реферати 70

  4. Обем на реферата 72

  5. Методи за отстраняване на излишната информация

в реферата 74

Глава 4

Стандартизирани изискванпи към съставните части и оформянето

на реферата 78

  1. Изисквания към заглавната част. , 78

  2. Изисквания към реферативната (основната) част. 81

  3. Изисквания към справочната част. 82

Глава 5

Видове реферати 84

  1. По функционално предназначение 85

  2. По читателско предназначение ,92

  3. По начин на разкриване на съдържанието 94

  4. По обхват на реферирания документ. 95

  5. По съдържателна структура на информацията 98

  6. По степен на свиване на текста 99

  7. По форма на изложение 101

  8. По съставител 105

  9. По обем 106

  10. По степен на автоматизация 107

Глава 6

Реферати на различни видове документи 109

  1. Реферат на научна статия 109

  2. Реферат на научна книга (монография) 112

  3. Реферат ш научен сборник 113

  4. Реферат па отчет за ПИР. :. 114

  5. Реферат на дисертация 115

  6. Реферат на патент. 118

Глава 7

Видове рефератнвнп издания 124

  1. Рсфсративпо списание > 126

  2. Реферативен сборник -. -....131

  3. Експрес информация 133

Глава 8

Изцапване па рефератите при създаване на рсферативни баш
отдании 135

  1. Аитоматгаирано. рефериране и квазирефериране 135

  2. Проблеми и постижения на автоматизираното рефериране
    Разнообразие на методите на автоматизираното квазирефериране.... 137

  3. Видове реферативни бази от данни. Електронни версии

на реферативнитс издания 147

Глава 9

Сравнителна характеристика между анотацията

п реферата 152

Глава 10 '

Рефератът - инструмент ia изследване и оценка

на научната дейност 158

Заключение 171

Въпроси за самостоятелна проверка 173

Списък на използваната литература 177

ПРЕДГОВОР

Развитието на информационното общество е пряко свързано
с усъвършенстването на информационната дейност. Аналпти-
ко-синтетичното преработване на документалната информация
е един от основните елементи на тази дейност. Реферирането
придобива все по-голямо значение с разширяването на използ-
ването на новите информационни технологии, с навлизането
на информационните .мрежи от рода на Интернет и нап-вече с
нарастването на световния информационен поток. Принципите
на свиване на текста, както и теорията и практиката на рефери-
рането, привличат все повече вниманието на специалистите в
областта на библиотечната, библиографската и информацион-
ната и издателската дейност.

Традиционните начини за съставяне на реферати все повече
започват да се тждаят от формализация и автоматизация на
реферирането на документите. Сега на преден план излизат проб-
лемите на създаването и използването на рефератите, съдържащи
се в базите данни, автоматизираното извличане на ключови думи
от текста и съставяне на тяхна основа на реферати.

Във връзка с това основните цели, които са си поставили ав-
торите при написването на книгата, са следните:

^•да се предоставят достатъчно теоретични познания и прак-
тическа информация по проблемите на реферирането в област.
сравнително слабо позната, но с голямо приложение с навлиза-
нето на новите информационни технологии във всички сфери
на дейност;

>да представят реферирането в неговата пълнота, като се наб-
легне на общите въпроси и принципи, конто са от значение за
практическата работа;

>да се акцентира върху проблемите на реферирането, като се
покаже защо, кога, къде и как може да се набави реферативна
информация и как да се съставят различни видове реферати;

>да се посочат достатъчно причини за използване на рефери-

r-

рането в научната и практическата дейност.

В основата на книгата лежи стремежът да се проследят тен-
денциите в развитието на реферирането като вид информаци-
онна дейност, като се започне от интелектуалните начини за
свиване на текста на документите и се стигне до формализира-
не на методите и отразяване на опитите за създаване на автома-
тизирани системи за рефериране чрез използване на съвремен-
ни информационни технологии. Изложението на книгата е пред-
ставено в 10 отделни глави, които изясняват реферирането мно-
гоаспектно.

От авторите

Глава 1

РЕФЕРАТ- ВЪЗНИКВАНЕ,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ II ФУНКЦИИ

1.1 Предпоставки за възникване и развитие на рефе-
рирането


Втората половина на XX в. се характеризира с развитие на
информационното общество, прилагането на нови информаци-
онни технологии и появата на информационен взрив. Обемът
на печатната научно-техническа продукция е огромен и се удво-
ява на всеки 10-15 години. Сега в света излизат повече от 100
хиляди научни списания и ежегодният прираст на литература-
та е над 600 млн. страници. Само в областта на научно-техни-
ческата литература за една минута се печатат 3 хиляди страни-
ци, голяма част от тях - на електронен вариант, достъпни в Ин-
тернет. Проблемът за усвояване на информацията е един от най-
важните на съвременния етап от развитието на човечеството.
тъй като хората използват едва 2-3 % от знанията, натрупани
през неговата хилядолетна история.

В един от нан-древните достигнали до нас образци на писме-
ността, в т. нар. египетски папирус на Прие има такива думи:
■'За нещастие светът сега не е такъв, какъвто беше по-рано. Все-
ки иска да пише книги..." Авторът на тези слова е живял преди
около 6 хиляди години. В друг също толкова древен текст от
Стария завет, съставен в Ш-Н в. пр. н. е., проповедникът се оп-
лаква: "И няма край по.чвата на нови книги." Още в тези далеч-
ни времена хората са предвидили тенденциите за нарастване на
информационния поток и възможността от появата на инфор-
мационна криза, чиито свидетели сме ние сега.

Според Фарадейн информационната криза е предизвикана не
толкова от ръста на броя на публикациите, колкото от нарасна-
лата необходимост специалистите да се ориентират в потока от




^шшшшщ

- - - - - _г ..






Таблица 1


Процентно съотношение на времето,

използвано за четене от специалисти

в различни научни области

документи, принадлежащи не само на собствената им, но и на
по-близки или по-далечни области (Farradanc, 1965).

Руският изследовател Марк Волински дава следните данни за
развитието на книгата:

XV в. - за половин век в света са отпечатани 30 хиляди раз-
лични книги;

XVI в. - 250 хиляди наименования на книги;

XIX в.- повече от 7 млн. наименования на книги;

XX в. - около 25 млн. наименования на книги (Кузнецов, 1983).
Населението на земята от 1750 до 1950 г. с нараснало три пъти,

а броят на книгите - повече от 800 пъти. По данни на ЮНЕСКО
световната книжна продукция за последните 20 години се е уве-
личила два пъти по броя на изданията и три пъти по тираж.

Ако през XVI в. основната роля в обмена на информация при-
надлежи на книгите, в края на XVIII в., характеризиращ се с
ускорени темпове на развитие на науката, книгите предават го-
ляма част от своите комуникативни функции на по-оператив-
ните форми за научна публикация - статиите. През XIX в. бро-
ят на статиите, станали единица за професионална научна ко-
муникация, нараства неимоверно много и това е основна при-
чина за пораждане на системата на реферирането. Може да се
направи аналогия, че тази роля, която през XIX в. изпълняват
статиите по отношение на книгите, вече се изпълнява от рефе-
ратите (Кулик, 1981).

Известният руски изследовател на книгата и четенето Н. А.
Рубакин пише, че в изкуството за работа с книгата има два проб-
лема: какво да се чете и как да се чете (Рубакин, 1975). В тази
връзка е изследван проблемът колко време на ден използват за
четене специалисти от различни научни области. Резултатите в
проценти от това изследване са показани в таблица 1.

В условията на информационен взрив и постоянно усложня-
ване на проблемите, които следва да се решават от специалистите
в различни области на знанието, едва ли може да се очаква зна-
чително увеличаване на времето за четене. А за да не се изоста-

10

ва и да не се пропуснат най-важните новости, изобретения и
открития, е необходимо специалистите да имат информация за
тях в преработен вид. Съвършено очевидно е, че без ориентири
и по-точно без реферати усвояването на такъв обем информа-
ция е просто невъзможно.

1.2 Възникване на реферата

Историческият аспект за изучаване на реферирането е много
важен за правилното разбиране както на същността на рефери-
рането, така и но всички процеси, свързани с него. Това произ-
тича от изискването всяко явление да се анализира в неговото
развитие. Затова изучаването на реферирането не може да ста-
не без изследване на особеностите на неговата еволюция.

Най-древните реферати, стигнали до нас, са написани на гли-
нени плочки в периода на шумерската цивилизация (3600 г.
пр.и.е.). В периода на гръцката цивилизация, когато се появя-
ват първите библиотеки с ръкописни книги на папнрусни сви-
тъци, реферирането се прилага за кратко описване съдържани-

11

ето на книгите. Описанието на фонда на Александрийската биб-
лиотека (JII-II в. пр.и.е.), където се съхраняват 500 хиляди па-
пирусни свитъци, е само 120 свитъка (Иванов, 1982).

Опити за рефериране имат място както в античността, така и в
средните векове, но се смята, че истинската история на реферира-
нето започва с издаването на първото научно реферативно списа-
ние на 5 януари 1665 г. в Париж - "Journal des savants" (Петкова.
1974). От тази година реферирането става важна част от система-
та на начните комуникации и както твърди Кол неон, "векът на
реферативните списания настъпва" (Collison, 1971).

Източниците на практическата рефератнвна дейност се зараж-
дат и получават своето развитие в бпблиотечно-бнблпографската
практика. Историята на реферирането дава примери за разно-
образие на рефериранитетекстове, ориентирани към определен
кръг от читатели. Реферирането е един от най-важните процеси
на аналитико-синтетичното преработване на информацията. То
е комплексен вид дейност, свързан с теорията на информация-
та, наукознанисто. психологията и лингвистиката. Понятието
рефериране първоначално се осмисля в рамките на библиотеч-
но-библиографските дисциплини. Характерно при това с не тол-
кова подчертаването на външните особености на подлежащия
на обработване документ, а преди всичко съдържанието на до-
кумента, неговите основни данни, факти и изводи.

Малкият тираж на ръкописните книги способства за развити-
ето на реферирането. През XII в., когато вместо папируси за-
почват да се използват пергаменти, възниква и терминът
"abstract" в смисъл на "реферат".

Първият известен сборник от реферати е "Библиотека" на
Фотий, създадена през IX в. във Византия. По това време във
Византия са в небивал разцвет науката и просвещението. Зато-
ва появата на "Библиотека" не е случайно. Произведението на
Фотий отговаря на информационните потребности на тогаваш-
ното общество.
Според Ссмсновкср "Библиотека" с сборник от реферати с

12

различен обем - от 3 до 2266 реда. когато рефератът е съпрово-
с извадки от произведенията. Рефератите са обединени в

нави, наречени "кодекси". Кодексът се състои от един или ня-
к0 реферата. Рефератът включва сведения от едно или ня-
колко произведения (Ссмсновкср, 1983).

Тематиката на "Библиотека" е универсална. Тя включва све-
дения за произведения на философи, географи, зоолози, специ-
алисти по селско стопанство и медицина, съставители на реч-
ници и др. Универсалността на "Библиотека" отразява универ-
салността на науката и учените от Средновековието, което я
прави особено интересна за изучаване като резултат от научно-
информационната дейност. Библиографско описание има във
всички кодекси с изключение натри. То винаги е разположено в
началото на кодекса. Това свидетелства за наличието на определе-
на унификация в структурата на реферата, която напълно съответ-
ства на съвременните изисквания към него. Текстът на реферата у
Фотий включва голям набор от елементи: заглавие или аналити-
чен разпис на произведението, изложение на съдържанието, ха-
рактеристика и оценка на произведението, на стила и езика му,
забележки и сведения за автора, за заглавието, за различните изда-
ния, количествени характеристики и език на текста, сведения за
хронологичния обхват, структурата,- истинността, историята на
създаването и използването на произведението, за това на кого е
посветено, неговата връзка с други произведения, списък- на из-
ползваната литература и други данни за източниците, бмографскп
сведения за автора, посочване и характеристика на други негови
произведения, препоръки за читателското предназначение и из-
ползване на произведението и др.

Практическите нужди на обществото (мореплаване, военно
дело, артилерия, хидроенергетика и др.) издигат на преден план
задачата за разработване на основите на много науки като меха-
никата, астрономията, математиката, химията, биологията и т.
н. през XV-XVIJI в., които се смятат за първи период от разви-
тието на съвременната наука.Това е епохата на велики учени,

13

оказали огромно влияние върху развитието на науката (Леонар-
до да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Й. Кеплср, X. Хюйгснс,
И. Нютон, М. Ломоносов, Н. Лайбниц). Още по онова време е
известно, че Ломоносов с разработил организационна програ-
ма за съставяне на висококачествена реферативна информация,
за нейната пълнота, спстсматичност и оперативност (Михай-
лов, 1976).

С появата на книгопечатането реферирането започва да из-
пълнява функциите на масова комуникация. В първите научни
списания на френски, английски и немски език наред с публи-
куваните на оригинален език работи се включват и реферати на
книгите и статиите и на други езици. През XVIII в. се появяват
реферативните списания. Те също имат многогодишна история.
Броят на списанията и книгите, в които се публикуват научни
приноси още в края на XVIII и през първата половина на XIX
в.. е толкова голям, че тяхното непосредствено използване за
литературна справка става практически невъзможно. Създава-
нето на удобни източници на вторична информация е неизбеж-
но. В някои известни списания се появяват рубрики, проследя-
ващи систематично литературата в дадена област. Невъзмож-
ността обаче да се увеличава обемът на тези рубрики в научни-
те списания е една от причината за възникването на рефератив-
ните списания (Симон, 1968). Те поемат задачата да реферират
изчерпателно нарастващия брои научни списания, отнасящи се
към различните науки. Първото от тях вероятно е било
"Aufriehigc", излизащо в Германия от 1714 до I 717 г.

Смята се. че първите реферати у нас се появяват през 1906 г.
в "Летописи на Лекарския съюз в България". В това издание са
поместени реферати на 550 чужди научни статии. Едва през 30-
тс години на XX в. започва реферирането на годишника на Со-
фийския университет "Св. Климент Охридски"', на Физико-ма-
тематическия факултет, книги 1. 2 и 3, в които се публикуват
резултатите от научните изследвания в математиката, физика-
та, химията и естествената история (Българският принос, 1999).

14

В България реферирането бележи разцвет през периода 1953-
1990 г., когато в БАН излиза ""Рсфсративен бюлетин на науката"
за всички научни дисциплини. В него се реферпрат български и
чужди научни статии, доклади, съобщения от конференции,
симпозиуми, разработки и др.

15


Предпоставките за разцвета на реферирането могат да се обоб-
щят по следния начин. Прогресивно нараства обемът на науч-
ната литература. За учените става все по-трудно да следят но-
востите в развитието на науката. Научната периодика бележи
бурно увеличение. Всичко това създава условия за търсене на
изход за бързо и навременно информиране по актуалните проб-
леми на науката и техниката. Учените сами си създават необхо-
димия инструмент в лицето на реферативните списания за из-
лизане от почти безизходното положение на информационна не-
задоволсност. Броят на реферативните издания непрекъснато
расте. На фиг. 1 е показан ръстът на издаваните в света рефера-
тивни издания, чийто брой надхвърля 3000 към 2000 г.



Теорията и методологията на реферирането продължава да се
развива и придобива първостепенно значение за информационна-
та, библиографската и библиотечната дейност.

1.3 Определение на понятието "реферат"

В съвременната литература по теория и практика на рефери-
рането съществуват множество дефиниции на понятието "ре-
ферат'. Все още няма еднозначно определение както на терми-
на "рефериране"; така и на термина "реферат". Причината за
това е комплексният характер на задачите, поставени в изслед-
ванията на този информационен продукт.

При тълкуването на термина "рефериране" (abstracting) се
използват знанията от различни науки - лексикология, стилисти-
ка, терминолексика и т.н. Използват се и различни подходи при
тълкуването на понятието "рефериране". Семантичната вмести-
мост на тези определения зависи от броя най-важни признаци,
които различните автори смятат необходими и достатъчни за
разкриване на понятието "реферат"'. Към тях се отнасят такива
признаци като обем, семантично съответствие на първичния
документ, структура на реферата и на неговата текстова част.
функционална насоченост на стила на изложението (Жданова.
1967). Част от авторите съсредоточава своя интерес върху фор-
мални, несъдържателни признаци като чисто нормативните ка-
тегории - размер на текста на вторичния документ, формата на
неговото построяване, прилагане на транскрипция и трансли-
терация и др. В много случаи не се набляга на съдържателната
страна и на природата на реферирането. Вариантността на де-
финициите на понятието реферат в научната литература се
обяснява и с това, че с усъвършенстването на информационни-
те технологии протича преразглеждане на различните инфор-
мационно-комуникативни функции на реферата във връзка с из-
менението на информационните потребности на обществото.
В същото време се наблюдава разнообразие от синоними в

16

употребяването му за означаване на понятието "реферат": ре-
зюме, извлечение, екстракт, съкращение,
чиито английски ек-
виваленти могат да бъдат представени по следния начин:
abridgment, brief, condensation, digest, review, synopsis (Жанры,

1983)°

Рефератът (от лат. refere- предавам, правя съобщение, док-
ладвам) представлява съкратено изложение на съдържанието на
реферирания документ: книга, статия, дисертация и др. В срав-
нение с анотацията рефератът дава по-пълна представа за същ-
ността на въпроса, който се разглежда в документа (Жданова.
1966).

В "Терминологичен речник по информатика"' ("Терминологи-
ческий словарь по информатике") се предлагат следните тер-
минологични тълкувания на понятията "рефериране"' и "ре-
ферат": "Рефератът" е кратко изложение на основното съдър-
жание на документа с посочване на предмета, методиката на
изследване и получените основни резултати; "Реферирането"
е процес на анализ, на първичния документ и съставяне на ре-
ферат"'(Терминологический, 1976). Като еквиваленти се пред-
лагат термините на немски, руски и други езици, съответно: ре-
ферат (на български); Referat (на немски); реферат (на.руски);
рефериране (на български); Refcricrung (на немски); рефери-
рование (на руски).

Своя дефиниция дава Потър, който определя реферата като
'"документ, в който се излагат изводите, съдържащи се в пър-
вичния докумен.7' (Potter, 1958).

В тълкуването на понятието "реферат" Накаи откроява след-
ните елементи: обект на изследването, постигнати резултати, ме-
тоди, условия, осигуряващи резултатите (Revue, 1958).

Според американските изследователи Борко, Четман и Мак
(Borko, 1963) рефератът е резюме или кратко изложение на пуб-
ликацията, включващо точни библиографски данни. Те смятат,
че на това определение съответстват термините Abstract, Analyse,
Referat.

17

Кобланс обаче смята, че рефератът е концентрирано предста-
вяне на основното съдържание на по-обширен материал, изла-
гане на смисъла на публикацията с най-малко думи, свиване на
текста със съхраняване на основния смисъл и цялостност на
оригинала (Coblance, 1962).

Хр. Трснков дава следното определение на понятието "рефе-
рат": "Кратка информация за крайния резултат от едно изслед-
ване, появило се в печатен или ръкописен вид" (Тренков, 1958)

Международната организация по стандартизация (ISO) - Тех-
нически комитет по документация 46, издава през 1961 г. пре-
поръка R 214/1961, озаглавена "Реферат и синопсис': В този
документ рефератът се третира като кратко съдържание на ста-
тия или друта публикация, издадено независимо от нея и включ-
ващо нейното библиографско описание. Рефератът обикновено
се съставя не от самия автор, а от друго лице, наречено рефе-
рент. По-късно, през 1976 г. ISO разработва и публикува след-
ния международен стандарт 1SO2 14:1976 Documentation -
Abstracts for publication and documentations, чисто съдържание
не е променено и до днес. Този стандарт е въведен и в България
чрез БДС ISO 214:2004. Реферат на публикации и документа-
ция. Съгласно него рефератът се дефинира като съкратено из-
ложение на съдържанието на документа или на негова част, ко-
ето включва основните фактически данни и изводи и насочва
вниманието върху новите сведения. Следователно от казаното
дотук можем да заключим, че рефератът е вторичен продукт,
кратко излагащ съдържанието на първичния документ, даващ
възможност на потребителя да определи целесъобразността от
запознаването с реферирания документ, а в много случаи дори
да го замести.

1.4 Функции на реферата

В системата на съвременните информационни комуникации
функциите на реферата са многостранни. Той изпълнява роля-

18

та на основна информационно-комуникационна единица, кое-
то се обуславя от неговите потребителски свойства. Той трябва
да облекчава избора на необходимите първични документи; да
предоставя информация на специалистите, които не се нуждаят
от подробни данни, заменяйки първичния документ; да улесня-
ва и ускорява подготовката на информационните издания и да
създава информационни масиви в различните информационни
системи: да помага за преодоляването на езиковата бариера при
работа е първичните документи.

Според Горкова рефератът се характеризира с най-голяма ин-
формативност при разкриване на съдържанието на първичния
документ (Горькова, 1974). Както посочва Weil, използването
на реферата при търсенето на текуща или ретроспективна ин-.
формация може да икономиса до 90 % от времето, необходи-
мо за ползване на първичния документ (Weil, 1979). Формата
на представяне на информацията в реферата е удобна за продъл-
жително съхраняване във фондовете на справочно-информацион-
нитс служби и информационно-търссщитс системи, оперативното
въвеждане, ефективното обработване и икономичното използване
в компютърните системи (Кулик, 1981; Соловьев, 1981: Горькова,
1987). Смята се, че в някои случаи рефератът може да замени пър-
вичния документ. Такива са например случаите, когато необходи-
мата на потребителя информация се отнася не към основната тема,
а към близки въпроси, ако първичният документ е публикуван в
ограничен тираж или на ч^ткд език, преводът от който с много
труден.

Рефератът е многофункционален вторичен продукти негови-
те функции могат да бъдат обединени в три групи: а) социални;
б) контактни и в) вътрешнонаучни (Кулишев, 1987).

Социалните функции са тези основни функции, които рефе-
ратът изпълнява при осигуряването на различните потребности
на обществото от информация. Най-значимата и по същество
ключова функция на реферата в професионалната комуника-
ция е информационната. Нейното изпълнение става възможно

19

преди всичко защото рефератът включва основното съдържа-
ние на първичния документ, като го разкрива цялостно и пъл-
но. Освен това той излага съдържанието понякога толкова под-
робно, особено ако е разширен реферат, че може да замени пър-
вичния документ. Рефератът служи като средство за разпрост-
ранение на информация за новите постижения във всички об-
ласти на науката и техниката. Използвайки реферата, потреби-
телят на информация има възможност да следи за най-новите
постижения както в своята, така и в съседни области. Семан-
тичната наситеност на тази характеристика определя степента
на реализация на информационната функция. Идеален е случа-
ят, когато рефератът се явява като семантичен, адекватен пред-
ставител на текста на първичния документ, т. е. позволява на
потребителя да получи релевантна информация или да си напра-
ви извод налага ли се да ползва първичния документ. В тази
роля рефератът изпълнява успешно информационната си функ-
ция. Рефератът също така е важно средство за разпространение
на фактографска информация и е неин източник (Конюшко,
1993).

Рефератът изпълнява и индикативна функция, като посочва
съществуването, наличието на съответен документ. Рефератът
се явява като предварителен представител на оригинала, сигна-
лизиращ за необходимостта от ползване на пълния текст на пър-
вичния документ. По този начин рефератът реализира индика-
тивната си функция. Към тази функция логично се присъеди-
няват сигналната и адресната функции (Кулишев, 1987).

Чрез съобщаването за наличието на определен документ ре-
фератът играе сигнална функция. Тази функция е свързана и
със сроковете на подготовката на рефератите. Тя се проявява
преди всичко в представянето на нова, ценна и полезна факто-
графска информация, която се съдържа в първичния документ.
Тук трябва да отбележим, че степента на новост при процеса на
аналитико-синтетичната преработка на информацията е доста-
тъчно условна и се свързва с въпросите дали съществуват по-

добни сведения, доколко са известни те на потребителя на ин-
формация, влезли ли са в оборот. Затова на практика просто се
излага съдържанието на първичния документ.

Под сигнална информация е прието да се разбира библиог-
рафската информация, необходима за идентифициране, оцен-
ка, препоръка на документите, но в тази връзка може да се каже,
че функциите на библиографското описание и на реферата се
пресичат. Не трябва обаче да се идентифицира сигналната функ-
ция в професионалната комуникация с библиографското опи-
сание и реферата. Рефератът се отличава със значително по-
голяма информативност от библиографското описание.

Адресната функция на реферата се изразява в посочването
на точния адрес или местонахождението на даден първичен до-
кумент. Тази функция дава възможност на потребителя да на-
мери първичния документ, а също така по негово желание да
осъществи информационна връзка с автора на този документ.

Важна функция в професионалната комуникация е оценъчна-
та.
Тя има косвен характер и се проявява преди всичко при
подбора на документите за рефериране. На рефериране се под-
лагат не всички документи, а само тези, които съдържат ценна
социална информация. Оценката се проявява и при аналитико-
синтетичното преработване на документите, например при пре-
вода на заглавието. Ако то е достатъчно информативно, остава
същото, но в противен случай се променя, като се заменя с по-
информативно и смислово натоварено заглавие, което най-точ-
но да предава съдържанието на първичния документ. Резултат
от оценката на първичния документ е и обемът на реферата.
Той се определя преди всичко от съдържанието на документа,
количеството сведения и тяхната социална значимост. Ако пър-
вичният документ по своето съдържание е актуален, има науч-
на новост, обемът на реферата ще е максимален. Ако обаче до-
кументът съдържа добре известна информация, достатъчно е
да се ограничи нейното предаване в няколко ключови изрече-
ния. Оценъчната функция се проявява и в структурните компо-

нснти на рефератите. Тя се проявява по следния начин:

  1. при подбора за рефериране на първичния документ;

  2. при превода на заглавието или ново заглавие:

  3. в обема на реферата:

  4. в структурата на реферата.

Контактните функции са тези. които се изпълняват в ре-
зултат от непосредственото въздействие на съдържанието на
реферата върху читателите и се реализират в процеса на раз-
пространението и обмена на информация, способстват за прео-
доляване на езикови и Други бариери. Към тях могат да се отне-
сат търсещата, справочната, ориентиращата и др. (Кули-
шсв.1987).

Доколкото извличаната от реферата информация представля-
ва справочен интерес, той може да се разглежда и като елемент
от система за търсене на информация. Като такъв той изпълня-
ва търсеща функция. При осъществяването на тази функция
рефератът служи като търсен образ на първичния документ.

Използвайки реферата, потребителят осъществява непосред-
ствено търсене на необходимата му информация. В това се проя-
вява освен търсещата функция на реферата и справочната му
функция. Всеки реферат задължително има справочна част. По
такъв начин потребителят винаги може да получи информация за
броя на илюстрациите, таблиците, библиографията и т. н.

В системата на научно-техническата литература рефератът
дава най-вече фактически сведения, характеризиращи явления-
та, събитията, процесите, различните изделия, продукти и услу-
ги. В такива случаи рефератът изпълнява предимно справочна
функция.

Тясно свързана със справочната е ориентиращата функция
на реферата. Тя позволява на читателя да се ориентира в пото-
ците информация и да намери тази, която му с необходима.

Познавателната функция е свързана с процеса на възприе-
мане на научната информация, съдържаща се в реферата, и е
особено важен компонент на познавателния процес.

Обучаващата функция е тясно свързана с процесите на обу-
чение, при които потребителят получава ново знание.

Евристичната функция е тази, която стимулира научното
мислене.

Практическата функция се изпълнява от реферата, когато с
негова помощ се намират пътищата и вариантите за решаване-
то на практически проблеми.

Вътрешионаучните функции на реферата са тези, конто се
изпълняват от реферата като материална форма за съществува-
не на научното знание.

Като средство за преодоляване на езиковата бариера и спо-
собстващо за реализиране на научната комуникация в между-
народен мащаб рефератът изпълнява комуникативната си фун-
кция. Съдържащата се в реферата информация става връзката
между автора на първичния документ и участниците в процеса
на неговата аналитико-синтстична обработка. Това обаче е само
началото на комуникативните операции, понеже впоследствие
рефератът постъпва при потребителя - основния субект на ко-
муникацията. В професионалната комуникация функционира-
нето на реферата представлява двуединна дейност, която включ-
ва не само процеса на производство на информация и знания,
но е и тясно свързана с процеса на потребление. Рефератът из-
пълнява в случая ролята на посредник в общуването на хората.
Той е един от опосредстванитс канали за професионална кому-
никация. Особено рефератите на чуждестранните документи
способстват за установяване на интернационални връзки меж-
ду участниците в комуникациите. Публикуването на реферати-
те позволява на потребителите да се запознаят със съдържанието
на новите документи независимо от езика на тяхното издаване.
Комуникативността се проявява и реализира по различни направ-
ления, основното от които е съдържателното. Подборът на доку-
ментите, формата на подаването на материала се осъществява, като
се спазват особеностите на потребителите, равнището на тяхното
образование, професионална подготовка и др.

23

Като средство за предаване във времето на информация за нали-
чието на знание рефератът изпълнява мнемонични функции.

Важна функция на реферата в професионалната комуника-
ция е кумулативната. Кумулативната функция е тази, чрез ко-
ято се обединява съвкупност от текстове на дадени документи
за по-лесното им възприемане. Това е необикновено ценно ка-
чество, благодарение на което основното съдържание на мно-
жество най-различни първични документи се концентрира и
представя във форма, удобна за възприемане. Акумулацията на
информацията в рефератите има и Други положителни страни.
Тя способства за преодоляването на межд) езиковата бариера.

Типологичните свойства на реферата - висока информатив-
ност, краткост, удобство на зрителното възприемане, позволя-
ват успешното изпълнение на изброените функции както в тра-
диционните (реферативни списания, реферативни картотеки и
др.), така и в автоматизираните информационни системи.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Добавить документ в свой блог или на сайт

Похожие:

Реферат възникване, определение и функции 9 iconРеферат представляет собой сжатое логическое изложение содержания
Задача реферата – изложение основных идей, содержащихся в конспектируемых книгах или статьях. Реферат не предполагает самостоятельного...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconУчебный план «Психология делового общения и этикет» Цель: повышение квалификации
Определение понятия «общение», его содержание, цели, виды, стороны и функции. Стили общения

Реферат възникване, определение и функции 9 iconТема 3: «Основные функции самоменеджмента: формулирование и постановка...
Определение приоритетов, составление распорядка дня и организация трудового процесса, самоконтроль и корректировка целей 9

Реферат възникване, определение и функции 9 iconРеферат на тему «Доход и прибыль»
Это определение является полным, поскольку не включает в число доходополучателей тех, кто уже или ещё не может участвовать в экономической...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconРеферат как целостное научное произведение можно выстроить только...
Конечно, написать исследовательский, творческий реферат – дело непростое. Чтобы с ним справиться, необходимо консультироваться с...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconВопросы и задания: Дайте теоретическое определение следующих понятий
Дайте теоретическое определение следующих понятий: сатира, памфлет, карикатура, юмор, ирония, сарказм, абсурд, гротеск, фантасмагория,...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconНарушения мочеиспускания Нарушение функции внутренних органов может...
Нарушение функции внутренних органов может быть проявлением патологических изменений в нервной системе, однако значение нервной регуляции...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconПлан Проведения осенней экскурсии «Золотая осень» От 14 октября 2013года....
География и биология фенологические наблюдения за природой, определение азимута предметов на местности, определение сторон горизонта...

Реферат възникване, определение и функции 9 icon2013 Синтаксический строй души – или сознающая себя душа (Заметки...
Бориса Пастернака «Определение души») // «Объятые в тысячу охватов». Сборник материалов, посвященный памяти Евгения Борисовича Пастернака...

Реферат възникване, определение и функции 9 iconЗаболевания, поражающие лицевую часть, язык, пищевод, гортань и ухо...
Нарушения cn VIII (вестибулярного нерва) обсуждаются в главе 8, а нарушения черепно-мозговых нервов, иннервирующих ухо и глаз, описаны...

Литература


При копировании материала укажите ссылку © 2015
контакты
literature-edu.ru
Поиск на сайте

Главная страница  Литература  Доклады  Рефераты  Курсовая работа  Лекции